Истинските неща
Цял живот се лутаме! С усилие,
белязани като гореща цев.
В шарен свят живеем в изобилие,
А после обедняваме. Без лев!
Преливаме се в черно и във бяло –
ту мразим, ту преглъщаме любов.
Днес губим се, а ужким бяхме цяло.
За малко сме на този свят суров.
Приятелите идват и си тръгват –
посрещаме, изпращаме съдби.
Дано душите ни не се залъгват,
остават ли поне след нас следи?
Да сме щастливи в земната пътека
сърцето нека бие в доброта,
и да докоснеш истински човека
дай късче обич, залък топлина!
И казват, че добрите ще изчезнат
разпънати от свойта доброта,
но сълзите в очите са надежда –
доброто да остане след смъртта!
Галена Върбева
