Безпътни
Ти тръгна там, където те очакват,
коя съм аз, че тебе да виня …
Реки от думи бреговете плакнат.
И тъмно е. Далече е деня.
А думите ни – камъче по камъче,
ту галеха, ту удряха в нощта.
И в погледа прежуляше ми пламъче,
което днес ветреца разпиля…
Не ми се слушат стихове и песни,
ръцете ми премръзнали са днес.
Кънтят във мене чувства неизвестни,
загледана в познатия адрес.
Видях отсянка тъжна и сурова
в чаша с недокоснато кафе.
Изстинало – горчи като отрова!
А уж да се постопля ме зове…
Недей подава длани. Виж, припръсква –
прехвърча сив, безпътен, мокър сняг.
За жалост, всеки ще си носи кръста
„Любов“ бе моят недостигнат бряг!
Галена Върбева
