„Обичаш ли тъй силно, тогава си човек“…
Самотното махало
години в мен брои,
и в пламъка на залез
и между две стени.
Средата им – прозорец!
А лъч един струи.
Провидялото в думи,
и в сенки, в тишини…
И те чертаят пътя
– ту гладък, ту трънлив,
сезоните се сменят,
но нравите стоят.
А те събуждат чувства
– светът да не е сив,
и носят ни надежда,
и грешки не броят!
Щом смелостта зашепне,
ний тръгваме напред,
Днес спомените, силни,
ни правят в този век!
В родното, утеха,
ще виждаме навред.
„Обичаш ли тъй силно,
тогава си човек!!!“
Галена Върбева
31. 03. 2022 г.
