Стихове

Ти тръгна там, където те очакват, коя съм аз, че тебе да виня … Реки от думи бреговете плакнат. И тъмно е. Далече е деня. А думите ни – камъче по камъче, ту галеха, ту удряха в нощта. И в погледа прежуляше ми пламъче, което днес ветреца разпиля… Не ми се слушат стихове и песни,…

Самотното махало години в мен брои, и в пламъка на залез и между две стени. Средата им – прозорец! А лъч един струи. Провидялото в думи, и в сенки, в тишини… И те чертаят пътя  –  ту гладък, ту трънлив, сезоните се сменят, но нравите стоят. А те събуждат чувства  – светът да не е…

Да можеш със усмивка лъчезарна в душата да отгледаш доброта. Дори на неприятел да прощаваш и гордо да преминеш през света! И капчици любов навред раздават твоите добродетелни ръце. С рой усмивки нежно да изгрява усмивката на детското лице. Човек да бъдеш – никак не е трудно! Да можеш светла обич да дадеш, приятел да…

И нека грейнат детските лица, Господи, във Коледната нощ. Да трепне в миг – за малките деца, ръката ти  с грижовната си мощ. Виж, всяко за подаръче е жадно, послушни ли са всички, не разбрах. Но никое дано не легне гладно, без обич, топлина и свито в страх. Че всяко е на този свят родено…

Когато в мен разбиват се вълни и ехото на бурята дочувам, притисната от всичките страни, кошмари, зная, нощем ще сънувам. В мен когато ронят се листа и гората знам, че оголява. Празна в мен ридае есента – тази есен, лято в мен не става! Когато съм сама, съвсем сама, чувствам се невидима и тиха. Виждам…

Цял живот се лутаме! С усилие, белязани като гореща цев. В шарен свят живеем в изобилие, А после обедняваме. Без лев! Преливаме се в черно и във бяло – ту мразим, ту преглъщаме любов. Днес губим се, а ужким бяхме цяло. За малко сме на този свят суров. Приятелите идват и си тръгват – посрещаме,…

И тръгна си поетът… сред вяло безразличие!