„Най- хубавата“
И все още я виждам на онзи праг – подпряла длани на вратата, с помъдрял от бурите на живота си поглед; с посребрени коси, които обрамчват лицето й като ореол. Баба ми. Нейната топла и гостоприемна къща беше като мъничък извор вдъхновение – с аромата на старо вино и прясно изпечена питка, с дъха…