„Обичаш ли тъй силно, тогава си човек“…
Самотното махало години в мен брои, и в пламъка на залез и между две стени. Средата им – прозорец! А лъч един струи. Провидялото в думи, и в сенки, в тишини… И те чертаят пътя – ту гладък, ту трънлив, сезоните се сменят, но нравите стоят. А те събуждат чувства – светът да не е…